Всяка есен и всяка пролет милиони птици изпълват небесата и прелитат от единия край на земята до другия. Какво ги кара да се впускат в такива дълги пътешествия е все още една от големите мистерии

Аристотел си представял, че лястовиците зимуват в тинята на река Струма. Той е първият, наблюдавал миграцията на птиците, и макар да е имал доста екзотични идеи, ни е оставил твърде ценни записки. Затова и пътят на птиците към Африка, който минава по Кресненското дефиле, е наречен Via Aristotelis. 
Защо птиците всяка година напускат своите гнездови територии, познатите места, където са отгледали поколения, и тръгват на път в определен ден по неизвестен за нас сигнал, за да преминат хиляди километри? Някои от тях прелитат над един или два континента, за да достигнат до зимните си квартири, където ще прекарат 4-5 месеца, преди да потеглят по обратния път, бързайки повече отвсякога към старите си гнезда, в точно определена гора, градина, на остров или отделна скала.
Този прелет крие много рискове и значителен брой птици загиват по пътя или в местата за презимуване. Големите концентрации от десетки и стотици хиляди патици и гъски, гургулици, пъдпъдъци, гривяци привличат ловците в местата за спиране или зимуване. 
Днес всеки ловец е готов да се оплаче, че дивечът е намалял. Това е така, защото средата е коренно променена, изчезнаха или стократно намаляха влажните зони, откритите пространства, наречени степи или савани, изчезват хранителните компоненти на птиците, намаляват размножителните им възможности. Много видове изчезват всеки ден. 
Защо птиците отлитат всяка есен в Европа  - на юг, а в страните от Южното полукълбо -  на север, например до Австралия. Причините са свързани най-вече с това, че промяната или изчезването на определени фактори от средата не могат да осигурят съществуването на птиците на тази територия. Така например гъсениците, които са основна хранителна база за кукувиците и авлигите в Европа, през месеците юли и август се развиват в пеперуди и поради тази причина те започват да мигрират по-рано - за да си осигурят храна. В  края на август мигрират и осоядът, пчелоядът, бързолетите, които се хранят с различни ципокрили насекоми - за да търсят изхранване с подобни насекоми в сходни биотопи на юг от Екватора. 
Мишевидните гризачи изпадат в зимен сън, преди да се появи снежната покривка. Затова от най-северните райони на Европа мишеловите и малките кресливи орли тръгват първи, увличайки със себе си гнездящите пo на юг родственици, и в края на септември те вече са над Бургас и Босфора по пътя им за Мала Азия и Южна Африка.

Как мигрират птиците?

В миналото всеки овчар по нашите земи, чувайки наесен жерави, е знаел, че скоро ще пристигнат и сланите, и първият сняг. Днес жерави вече не се чуват. Защо? В резултат на затоплянето в Европа тези птици, гнездящи в Украйна и Белорусия, предпочитат да зимуват в Унгария и вече не прелитат над България. Само единични екземпляри идват тук по стар навик.
Често младите птици мигрират на ята заедно с родителите си, както е при лебедите и някои видове гъски и семейството запазва своите връзки по време на прелета и зимуването в другия континент. В същото време младите кукувици, които са изоставени от родителите си още като яйца в чужди гнезда, мигрират самостоятелно, за да открият за първи път саваните на Африка, където презимуват.
Част от птиците избягват да пресичат по време на прелет открити водни пространства - морета и големи заливи на океаните. Причината е, че те използват възходящи термични течения, които се появяват над сушата. Това са реещите се птици и към тях спадат почти всичките 37 вида грабливи птици, обитаващи страната ни, както и двата вида пеликани, щъркели и жерави. Всеки вид е индивидуално специализиран в начина на своя прелет, но големите ята от щъркели, които се въртят във въздуха на огромна спирала, докато наберат височина и след това започват да планират по подобие на безмоторните самолети, остават незабравима картина. Тези птици прелитат само денем и при добри метеорологични условия. Те следват крайбрежията на континентите и така изминават по-големи разстояния.
Всички видове пойни птици като лястовици, авлиги, стърчиопашки прелитат с активен полет и пресичат за часове тесните участъци от моретата, за да достигнат по най-краткия път до сушата. В случай на внезапна буря цялото ято загива, ако не намери спасителен остров или кораб за кацане.
Трета част от птиците като дъждосвирци, пъдпъдъци или жерави мигрират и нощем, като  

сутрин търсят подходящи райони за спиране и покой.
Как птиците намират своя път в продължение на десетки хиляди километри и как се връщат обратно до техните гнезда на същото място? На този въпрос няма еднозначен отговор и всеки вид използва няколко техники на ориентация. Някои следват големите планини или речни долини (като например Аристотелевия път по долините на Искър и Струма до крайбрежието на Средиземно море). Реещите се птици пресичат полуостровите и континентите, където те се свързват, т. нар. тесни места “като гърло на бутилка“, където те “изтичат“ от единия континент в другия. Такива са Гибралтар, Босфора или Фалстербо на Скандинавския п-в в Швеция. 
Две са основните миграционни магистрали на Европа -  Атлантическата и Западночерноморската, наречена още Via Pontica, към която спада и нашата страна. Тези места събират професионалисти орнитолози от цяла Европа, за да наблюдават и изучават явлението на миграцията при реещите се птици. В някои от тези места трябва предварително да сте си осигурили резервация с месеци, за да можете да извършите такива наблюдения. В България тази година само при Атанасовското езеро в един ден имаше повече от 60 туристи от 7 нации, дошли със специализирани орнитологични групи или индивидуално с наети от тях коли. Датски орнитолог остана за миграцията повече от един месец до последните дни на септември, а друг шведски колега ще продължи изследването до 26 октомври. За всички тях България стана предпочитано място в Европа за наблюдаване на есенната миграция. Много от тях изразяват своите предпочитания за престоя си в Слънчев бряг и Поморие в сравнение с Босфора, защото тук могат да наблюдават и хиляди пеликани и водолюбиви птици, които не се срещат там.
Много птици се ориентират по океанските крайбрежия, шума на прибоя на вълните и следват тези крайбрежия от север на юг денем или нощем. Нощните мигранти безупречно разпознават магнитното земно поле. Птици като пъдпъдъците, поставени в условия на изкуствено магнитно поле, където полюсите са разменени при есенни условия, започват да излитат в обратна посока, т. е. на север, защото полето, в което са поставени, обръща тази посока в юг. Птиците се ориентират по звездното нощно небе, конфигурациите на звездите, и особено полярната звезда, и следват безпогрешно своите навигационни уреди.
За изучаването на миграцията се използват опръстеняване на птиците, проследяване с радарни устройства и в най-ново време сателитни предаватели, чиито сигнали се приемат и проследяват от спътници. Това се прави, за да се предприемат съответните консервационни мерки за опазването на редките и застрашени видове. До 1. 09. 2003 година 84 страни са подписали Бонската конвенция за мигриращите видове диви животни, сред които е и България  - от септември 1999 г. Стотици видове следва да бъдат опазвани от страните на конвенцията, както и техните хабитати по време на миграция и зимуване, които са жизненоважни фактори за оцеляването на тези видове. Българските крайбрежни езера като Дуранкулак, Шабла, Поморие, Атанасовско езеро, Вая, част от Мандренското езеро и комплекс Ропотамо (всички те са територии, одобрени с международна значимост за опазването на влажните зони по смисъла на друга международна конвенция - Рамсарската, която България изпълнява от 1976 г.). Без тези крайбрежни езера и условията, които те предоставят за изхранване и почивка на водолюбивите птици на Северна Европа и Азия, те ще бъдат  обречени на пълно загиване. Птиците не могат да преодолеят 380 км без кацане, за да стигнат подходящите места в съседна Турция. Тези езера осигуряват и местата за презимуване в много големи концентрации на северните видове гъски и патици, защото са единствените останали защитени територии по нашето крайбрежие. 
Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието вече осем години изпълнява различни природозащитни и информационни дейности за опазването на тези езера и популяризирането им сред българската и международната общественост. Програмата се прилага съвместно с основни партниращи организации като Министерство на околната среда и водите, местните общини и неправителствени организации като Българско дружество за защита на птиците, Природен Фонд, Федерация Зелени Балкани и др. 
Отговорностите на всяка страна за опазването на мигриращите птици и особено за световно застрашените се подписват в официални споразумения от Министерството на околната среда и водите и България редовно изпълнява поетите ангажименти.